Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север”
К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев
Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 495-498

Разкопките, проведени през 2007-2008 г. в Сектор Север, имат вече конкретни резултати по отношение градоустройството и фортификацията на крепостта. Разкрити са 50 м от Западната крепостна стена, Северната кула (Дерменджиев 2009, 48-67), 20 м от Източната крепостна стена, Военна сграда до Северната порта (Караилиев 2009, 68-76), работилница за металообработка, 103 гроба от некропола на църква № 2, сграда ІІ северно от нея, както и църква № 19 (Тотев 2009, 77-91) с некропол от 35 гроба (обр. 1). Последните три обекта бяха основна задача в проучванията през изминалия сезон, които продължиха повече от 4 месеца с ограничен брой работници. В разкопките и при обработката на материалите и изготвянето на документацията активно участваха магистрите от ВТУ “Св. Кирил и Методий” Н. Тодоров и В. Славова, а при консервацията на находките от двата некропола – Г. Тодорова. Откритите стенописни фрагменти са обработени от Д. Косева. Керамичните съдове са реставрирани от Д. Кисьов.

Некропол на църква № 2. На площ от 50 кв. м до северната стена на църква № 2 се разкриха нови 44 гроба на жени, мъже, деца / 9 от тях са вторични, поставени в сандъчета/, с което общият брой на проучените в некропола гробове достигна 147. Инвентарът се състои от тухли и керемиди с надписи IC ХС NH КА, сграфито съдове, текстил, копчета, накити и останки от различни по вид и материя скъпи дрехи. Изглежда в този участък от некропола са погребвани родственици, които са заемали по-висок граждански или военен статус в столичното Търновско общество. Такъв е случаят с гроб № 112 на 12-13 годишно момиче, погребано със сърмена дреха, златни обеци и украса за глава от везани ленти, които минават през челото и се кръстосват при темето, за да прикрепват тънък воал. В гроб № 126, на дясната ръка, се откри сребърен пръстен. Пръстенът е анонимен, от групата на печатите, с изображение на двуглав орел, а въху едното му рамо вторично е гравирано името Симан (СНМАN) (Тотев 2010, 152). Според антропологичното изследване на д-р В. Русева индивидът е починал на възраст към 70 г., но е преживял тежка травма на черепа /вероятно от копие/ около 40-та си година. Текстилът, открит при главата на друг военен, погребан в гроб № 120, позволява да се реконструира като шапка, украсена със сърмотъкана лента, обвита около кожена основа. Интерес представлява апликацията за дреха с лъвско изображение от гроб № 104, както и текстилните останки от скъпа дреха със сребърни копчета от гроб № 118.

С ефектен инвентар се отличава гроб № 135 на младо момиче. От ляво на черепа се разкри широка златосърмена лента, златни и сребърни игли за коса, а освен това и позлатени сребърни копчета. Върху малкия пръст на дясната ръка на погребаната се откри изящен златен пръстен, с врязана лилия (Тотев 2010, 150-151). По раменете на пръстена, в трапецовидни полета, симетрично е гравиран растителен фриз от едър цвят на карамфил (?) и полупалмети, като полето около тях е запълнено с ниело. Сграда ІІ (обр. 1). Зидана е с големи полуобработени камъни, споени с бял хоросан и използвана сантрачна система. Има четвъртит план с приблизителна ширина 9,90 м и дължина 12,90 м. Дебелината на зидовете е от 1,50 м до 2,30 м, а запазената им височина на места достига 4 м. Интересното при тази сграда е липсата на западна стена, като оформените 3 издължени тесни помещения остават изцяло отворени в тази посока. От тях се проучи само северното помещение, в което се достигна подово ниво от трамбована глина.

По-късно, на фуга, към северната фасада на сграда ІІ е пристроена сграда ІІ-А, но без собствена южна стена. Сграда ІІ-А има издължен в посока север-юг план с размери 7,50 м х 19,40 м. Зидана е с големи полуобработени камъни, бял хоросан и сантрачна система. Ширината на стените е 0,90-1 м, а запазената им височина на места е около 4 м. Частично се разкриха външните лица на северната и източна стени, а горната част на сектор от западната стена се оказа зидана в техника “рибя кост”. Насипът в южната част на сграда ІІ-А се състои от пръст, хоросан, камъни, бигорни блокчета, керемиди, тухли, глазирани панички от керамопластична украса и фрагментирани стенописи. Пред двете сгради се попадна на дъно на хоросаново бъркало.

Впоследствие сграда ІІ е изцяло разрушена, а върху част от нейните основи е изградена църква № 2. Сграда ІІ-А е възстановена върху старите стени, като вече е построена южна фасада, която е издигната върху съборената северна стена на сграда ІІ. Откритите медни монети в двете сгради са: 1 бр. от края на ХІІ в., от началото и средата на ХІІІ в. – 18 бр. и 1бр. от ХІV в.

На този първоначален етап от разкопките е трудно да се отрича представителния характер на новооткритата голяма сграда ІІ и нейното разширение в северна посока /сграда ІІ-А/. Логично е да се предположи, че става въпрос за дворцова сграда или резиденция с тържествена зала и жилищна площ.

Некропол на църква № 19 (обр. 2). Новоразкритите 31 гроба са разположени в тясна ивица край северната стена на църквата. Очертават се две нива на погребване, различни по време, като някои от гробните ями са издълбани в скалния масив. Инвентарът е разнообразен: чифт посребрени обеци, медни копчета, железни игли, останки от сърмен текстил, позлатен медальон, връх на стрела, керемиди с графити IC XC NI KA, сграфито керамика, монети и железни гвоздеи от ковчези. В наоса се проучиха общо 7 гроба, от които 1 е вторичен. В тях се откриха сребърни копчета, посребрени обеци, посребрен наушник, връх на стрела. Откритите медни монети в некропола от 13 в. са 11 бр., а от 14 в. – 3 бр., а 4 бр. остананаха неопределени. Находки на християнския култ от църква № 19 (обр. 3). Сред тях е бронзова лъжичка за причастие с широка долна част и извита нагоре, заострена в края тънка дръжка; част от сребърен реликвиариен кръст с образа на Св. Георги в цял ръст /А(????) ГЕОРГION/; част от друг сребърен кръст – енколпион с ниело украса и позлата с изображение на св. Прокопий (?); хоризонтално рамо на бронзов процесиен кръст с гравиран разцъфнал кръст; хоризонтално рамо на друг кръст, от посребрена медна сплав, с касета за инкрустиране в средекръстието.

Източна крепостна стена (обр. 1). Разчисти се част от външното лице на крепостната стена по протежение на повече от 20 м, непосредствено пред апсидата на църква № 19, като се откри и един контрафорс. При направения сондаж за проследяване на стратиграфските напластявания от вътрешната страна на стената се регистрираха следи от постройки и разнообразни находки (кухненска и сграфито керамика, метални предмети с различно предназначение, стрели, шпора, фрагменти от стъклени съдове, животински кости и др.), които свидетелстват за интензивен живот в този участък. Откритите медни монети от 13 в. са 4 бр., а от 14 в. – 2 бр. Независимо от стръмния наклон на терена тук, както изглежда, са разположени жилищни сгради, доразкриването на които ще продължи през следващия археологически сезон. Възможно е църквата, най-вероятно през ХІV в., да се вписва в планировката на квартал, разположен в тази част на хълма, с който навярно е свързан и некрополът около нея.

ЛИТЕРАТУРА
Дерменджиев 2009: Е. Дерменджиев. Северната кула на средновековната крепост на хълма Трапезица във Велико Търново. – Археология, 2009, 3-4, 48-67.
Караилиев 2009: П. Караилиев. Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико Търново. – Археология, 2009, 3-4, 68-76.
Тотев 2009: К. Тотев. Новооткрита църква (№ 19) в средновековния град Трапезица. – Археология, 2009, 3-4, 77-91.
Тотев 2010: К. Тотев. Златни пръстени-печати от времето на Второто българско царство. В. Търново, 2010.